“Тя”

Той я обичаше толкова силно, че не можеше да диша без нея. Понякога с часове я съзерцаваше възхитен, без да мисли за друго. Знаеше, че всеки миг е безценен.
Навън ставаше все по-мрачно и студено. Тя започна постепенно да губи своите цветове. Той я погали нежно и промълви:
– Обичам те! Ще се видим отново пролетта…

„Пролет“

зелена пролет
всичко ухае на липа
но даже смъртта не разделя така
както разделя понякога животът

 
копнее душата
а немее тя плътта
само ветровете в спомени ни носят
близо до сърцето макар и като просяк