замлъкват птиците
щурците са на смяна
заедно в сумраците
творят симфония голяма
звездите слушат
не шумят
светят далеч от нас
но винаги блестят
миг след мига
загасват една по една
прегръща ги само тя
вечността…
Май 2017
замлъкват птиците
щурците са на смяна
заедно в сумраците
творят симфония голяма
звездите слушат
не шумят
светят далеч от нас
но винаги блестят
миг след мига
загасват една по една
прегръща ги само тя
вечността…
Май 2017
полет някъде из вечното
сън в съня
времето е там сред ехото
животи във прахта
будни ли са мечтите
брегове от светлина
или застинали били нейде
в очакване и пустота
миг на истина
търсим в мрака нас самите
тихо прошепваме „довиждане“
копнеж обгръща сърцата и душите
Май 2017
сън не ме лови
будува цялата вселена
звезди рисуват със искри
картини светещи над мене
застанал там отдолу
под свод вълшебен от мечти
понесли се високо
над мрак и тъмни низини
художници на светлината
творци велики са в нощта
звездите винаги са във сърцата
дори да липсват през деня
Май 2017
пламъчето затанцува
последния си дъх
радваше се не мъдрува
докосна всеки връх
вятърът му заговори
прегърнаха се те
играха си
но за кратко бе
дали има смисъл
нямаше време за въпроси
обичаха се
в небето омагьосани
Май 2017
листата се полюшваха
шептейки тайни святи нам
в гора от думи се прегръщаха
танцуваха сред пролетния плам
лек повей
приказна надежда
раждат се отлитайки след миг
мелодия вълшебна
с усмивка ни оглежда
разкрива нежния си лик
сън ли бе това
или пък спомен избледнял
дори вятърът не знае
самотните мечти бе той отвял
Май 2017
капки самота
слизат със дъжда
докосват ни
макар и във тъга
говорят ни истини незнайни
защо се крием в тези тайни
или нима е всичко сън
във този странен свят навън
сиво, цветно или черно
та то е истински безмерно
някои виждат и чуват
песните на ангели римуват
няма истина или фантазия
нека спрем със таз инвазия
та това сме ний самите
любовта на прадедите
Май 2017