“Тя”

Той я обичаше толкова силно, че не можеше да диша без нея. Понякога с часове я съзерцаваше възхитен, без да мисли за друго. Знаеше, че всеки миг е безценен.
Навън ставаше все по-мрачно и студено. Тя започна постепенно да губи своите цветове. Той я погали нежно и промълви:
– Обичам те! Ще се видим отново пролетта…

„Пролет“

зелена пролет
всичко ухае на липа
но даже смъртта не разделя така
както разделя понякога животът

 
копнее душата
а немее тя плътта
само ветровете в спомени ни носят
близо до сърцето макар и като просяк

 

„Съзерцание“

замлъкват птиците
щурците са на смяна
заедно в сумраците
творят симфония голяма

звездите слушат
не шумят
светят далеч от нас
но винаги блестят

миг след мига
загасват една по една
прегръща ги само тя
вечността…

Май 2017

„Някъде“

полет някъде из вечното
сън в съня
времето е там сред ехото
животи във прахта

будни ли са мечтите
брегове от светлина
или застинали били нейде
в очакване и пустота

миг на истина
търсим в мрака нас самите
тихо прошепваме „довиждане“
копнеж обгръща сърцата и душите

Май 2017

„Художници“

сън не ме лови
будува цялата вселена
звезди рисуват със искри
картини светещи над мене

застанал там отдолу
под свод вълшебен от мечти
понесли се високо
над мрак и тъмни низини

художници на светлината
творци велики са в нощта
звездите винаги са във сърцата
дори да липсват през деня

Май 2017

„Танц“

пламъчето затанцува
последния си дъх
радваше се не мъдрува
докосна всеки връх

вятърът му заговори
прегърнаха се те
играха си
но за кратко бе

дали има смисъл
нямаше време за въпроси
обичаха се
в небето омагьосани

Май 2017

„Сън“

листата се полюшваха
шептейки тайни святи нам
в гора от думи се прегръщаха
танцуваха сред пролетния плам

лек повей
приказна надежда
раждат се отлитайки след миг
мелодия вълшебна
с усмивка ни оглежда
разкрива нежния си лик

сън ли бе това
или пък спомен избледнял
дори вятърът не знае
самотните мечти бе той отвял

Май 2017

„Сам“

капки самота
слизат със дъжда
докосват ни
макар и във тъга

говорят ни истини незнайни
защо се крием в тези тайни
или нима е всичко сън
във този странен свят навън

сиво, цветно или черно
та то е истински безмерно
някои виждат и чуват
песните на ангели римуват

няма истина или фантазия
нека спрем със таз инвазия
та това сме ний самите
любовта на прадедите

Май 2017

„Далеко“

полет някъде из вечното
сън в съня
времето е там сред ехото
животи във прахта

будни ли са мечтите
брегове от светлина
или застинали били нейде
в очакване и пустота

миг на истина
търсим в мрака нас самите
тихо прошепваме „довиждане“
копнеж обгръща сърцата и душите …

„Странникът“

„Странникът“

Пърхането на листата, бе последно
само вятърът танцуваше там,
а времето залъгваше безследно
мечтите и неговия блян.

Лудият нашепваше песен непозната
в ритми на приказен сън,
на пейчицата самотна там в зората
раждаща се в тъмното навън.

Танцуваше и смееше се,
както никой друг, престорен
без повод, свян или причина,
гореше в жарък плам, чутовен.

Листата падаха безмълвно,
огряни в тъжната зора,
само песента безкръвно,
чезнеше във вечната тъма…

 

Мартин Пантелеев